Как да отслабнем е една от най-вълнуващите теми по статистика в интернет пространството и не само. Отслабването е един дълъг процес, който изисква психическа нагласа. Чрез психическата нагласа ние постигаме постоянство. Чрез постоянството, постигаме резултати. Чрез резултатите пък постигаме още по-силен стимул и всичките останали етапи се засилват.

     Какво ще рече психическа нагласа? Не е точно въпросът "Защо искам да отслабна?". Всеки си има причините и за да стигнем до там да зададем този въпрос, значи вече сме наясно защо точно искаме да отслабнем. Има 3 начина за отслабване:

     1. Чрез сериозна физическа активност.
     2. Чрез сериозно намаляване на храната, която консумираме.
     3. Комбинация от горните 2, като тук нещата се балансират и психиката се запазва най-дълго време стабилна, а резултатите са трайни.
     
     Психическата нагласа подготвя мозъкът да приеме, че всичко е в нашите ръце. Трябва време! Търпението е злато, са казали хората. Мисълта, че АЗ знам какво правя, АЗ командвам организма ми,а не той мен, АЗ скулптурирам себе си, АЗ вярвам, че го мога - това са достатъчни мисли за започване процесът ОТСЛАБВАНЕ. 

     Сериозна физическа активност. Нека помислим. Да вземем за пример разликата между пантерата и слонът. Пантерата няма хранителен режим. Когато има нещо за ядене, тогава яде. Може да гладува с дни, но намери ли плячка, може да я изяде цялата на един път. Ето, наблюдаваме вреден хранителен навик, но в същото време пантерата може да надбяга и автомобил. Толкова развита е мускулатурата ѝ от цялата тази гонка през живота и на "яж или ще бъдеш изяден", че мускулите ѝ поемат цялата храна, като източник на енергия. Мускулите работят за нея. Слонът пък от своя страна, предполагам прави между 2 и 20 крачки на ден. 20 изключително тромави крачки. Казват, че вегетарианството е ключът към свалянето на килограми. Е, слоновете също ядат трева по цял ден, но са си... СЛОНОВЕ! Тук наблюдаваме, че храната може да е НИКАКЪВ фактор в отслабването, когато физическата активност е на ниво. 

     Да вземем и друг пример - помните ли, когато бяхме малки и си ядяхме всичко най-вредно, а бяхме тъй фини и стройни? Не, не е само, защото растяхме и имахме нужда от калории, защото и метаболизмът ни е бил бърз. Истината е, че тогава не влагахме толкова мисъл в думата ХРАНА. Други неща ни вълнуваха - кой покрив ще покатерим, кой ще гони и кой ще бяга, играейки на криеница, от кой двор ще откраднем череши, а после ще бягаме с бясна скорост, кой връх да изкачим с колелетата, какъв спорт да запишем, защото беше модерно и т.н. и т.н. Толкова много скачахме и бягахме, че не се налагаше да мислим: "Свърших ли тренировката за деня", ами вместо това: "Чий двор е следващата ни мисия?". Бабите ни се провикваха от балконите: "Петре!!! Идвай да ядеш, че ще ти скъсам ушите!!!", но Петър ядеше, когато си поиска, а не когато трябва. Той имаше предпочитания към храната, която му се сервира и твърде често викаше "Бляк!" на нещо сготвено, а после го плюеше под масата. Оставаше гладен, вместо да навакса. Да навакса, така както ние възрастните го праавим. Той вместо това, забравяше за храната и бягаше да играе със Стоянчо. Физическата активност, докато сме малки, е на изключително ниво. На всички нас ни се е случвало всеки ден да изяждаме по цял хляб, тъкмо изпечен и докаран топъл в магазина - хрупкава коричка и мек и топъл отвътре. Ммммм! Сега ако изядем ЦЯЛ ХЛЯБ... Какво ще стане с нас? Но тогава сме хранели енергията си в игрите, а днес храним... червата си. 

     Сериозната физическа активност изисква много повече от това да тренираме 1 час на ден и то до изтощение. Изисква постоянни високи обороти през ЦЕЛИЯ ДЕН. Фитнес инструктурите и тези по аеробика и танци го правят по цял ден. Все още са живи, нали? Значи не е нещо невъзможно. Даже изглеждат по начин, по който можем само да им завидим.

     Сериозно намаляване на храната, която консумираме.  Пушим като кумини, работим по цял ден или сме семейни и е твърде невъзможно да подскачаме по цял ден и да притичваме като маймуни от точка А до  точка Б? Вариант номер 2: не спортуваме, но и не захранваме енергия, която не изразходваме. Ние може физически да не се движим, но организмът ни, докато е жив, постоянно се движи. Какво ще рече това? Сърцето не спира да бие и да изтласква кръв, черният ни дроб не спира да преработва всички вредни и полезни вещества, стомахът не спира да отделя стомашни сокове, които да преработят храната и да я свлекат  до червата, червата пък от своя страна не спират да изтласкват продуктите, които приемаме, белите дробове не спират да се дуят и издишат и т.н. и т.н. За  органите ни научно е изчислено, че са нужни около 1200 калории на ден, за да функционират (плюс-минус 20-100 калории за различни килограми и възрасти, но не повече). Това ще рече, че ако приемаме калории точно толкова, че да нахраним органите си, тогава, когато и да направим елеметарно движение, като да изкачим стълби, то това движение ще гори от собствените ни "складирани" резерви (мазнини), съответно постигаме процеса отслабване. Логично, ако приемаме по-малко от тези 1200 калории, то за да работят органите, те ще си извличат също от резервите с мазнини.

     Известна българска диетоложка беше казала в едно итервю: "Нека порцията ви бъде голяма, колкото е голям юмрукът ви". Против диетите съм, от гледна  точка на това, че повреждат психиката ни. Тоест, когато се лишим от нещо, започваме да се чувстваме по-различни от другите. Да, в началото е готино, но след 2-3 години това води до вманиачаване и чиста форма на лудост. Аз самата съм изпатила с диети. Да, постигнах това, което исках, но те ме научиха, че и за да поддържам постигнатото, това е единствения начин и трябва до живот да си остана с тези лишения. Под собствен опит имам в предвид свалянето на 10 килограма за месец по този метод (след което си ги върнах, именно защото разбиват психиката), а после свалих 15 килограма за месец по друг метод, но за това по-късно  ще разкажа. Идеята е: яж всичко, което си поискаш, но го свеждай до "юмрук" за порция и до минимум калории за деня. Фактът, че пак можеш смело да кажеш: "О, аз си ям всичко" и че утре, когато те накарат да пробваш нещо. а ти няма да откажеш, защото няма да ги има приказките, че си на диета, е страхотен душевен стимул. Това е гъдел за душата. 

     Какъв е смисълът на един юмрук от всичко, вместо изобилие от плодове и зеленчуци? Първо, споменах вече за психическата удовлетвореност от това, да кажеш спокойно, че ядеш всичко. Второ, организмът работи по следния начин - каквото и да ядеш през деня, той винаги си набавя всички минерали, витамини и холестерол, които са му нужни. Когато започнеш диета, ти дори и да приемаш много витамини, винаги нещо ще ти е в липса като цинк. магнезий, калий и т.н. В много от "вредните храни" се съдържат много важни елементи. Когато ги забравим, защото приемаме витамините за най-важни, се стига до състояния, в които дори е нужна намесата на доктори. А техните първи въпроси са именно: "Спазваш ли диета?". Та, говорихме за работата на организма. Стомахът ни е с размерите на юмрук, когато е гладен. Нашата мисия е да го напълним с точно толкова количество. Може да е вредна храната, но количеството е изключително безопасно, даже обратното - вредната храна се превръща в полезна. Когато приемем това количество, коремът ни не се надува. Щом не се надува, значи правилно се придвижва надолу. Надуе ли се, значи се е задръстил и се получава като мивка задръстена в канала - уж вода има в  мивката, ама бавно се стича надолу. Това е вредно за организма. Все едно е да се наблъскаш с килограм ябълки, само защото са "полезни", ама организмът ти като се е задръстил и не функционира правилно за изхвърлянето на отпадъчните вещества - кел файда? Грешно е мисленето "яж в изобилие полезни храни". Нищо в изобилие не е полезно. Най-добрия начин да разберете, че правилно сте се нахранили е именно коремът ви да не се е подул. 

     Комбинация: физическа активност + леко хапване. Когато преценим, че не можем да се справим с крайността нито на едното, нито на другото, тогава най-добрият вариант е смесица от двете. Малко спорт през деня, липса на преяждане и процесът на отслабване се задейства. Да, по-бавно е, но пък психиката е на ниво, знаейки, че правим най-доброто за себе си. 

     Отново се посланяме на психиката. Да, тя е най-важна в целия този процес. Ще дам няколко примера. Преди време, както вече споменах, отслабнах, благодарение на диета, с цели 10 килограма. Бях удивена от себе си. Горда. Но... когато ми се наложи да повторя същата тази диета, с всичко - стъпка по стъпка - аз се провалих. След време пак се провалих. Отново и отново. Така никога повече, аз не можах да последвам една глупава 14-дневна диета. 14 дена! Уж нищо, но... не успях. Моя позната пробва мойта диета. Получи ѝ се! Бях горда с нея, тя също със себе си. Беше като шок за нея, защото се съмняваше, че ще успее. Възползва се след това, да я прилага всеки път, когато има нужда. Защото вече знаеше ключа към отслабването. Е... не успя. Проваляше се всеки път. Никога повече тя не можа да повтори тази диета. Друг  мой познат спортувал усилено, заедно с изготвен хранителен режим. Той си запазил режима и за в бъдеще. Постигнал уникални резултати! Година по-късно реши да приложи същите техники, отново да стопи мазнини. Не успя. Месеци наред опит, след опит, след опит. Провали се. Всички тези примери ги свързва едно нещо - нагласата. При първите опити, никой от нас не е знаел какво точно прави. Всеки се е доверил на нещо, просто за да експериментира. Всеки е знаел, че нищо не губи, ако пробва. И не е очаквал нещо да се получи. При резултатът, всички ние сме били шокирани. Изумени. Горди със себе си. Знаели сме, че вече знаем малката тайна на отслабването. Това нещо ни е подтикнало да се отпуснем и да надебелеем отново, защото сме знаели, че когато преценим, пак ще отслабнем. Защото го можем. При следващите опити за спазване на режим/диета, вече всички ние сме виждали предварително резултатите и сме имали изисквания към това за колко време, колко точно килограми трябва да свалим. Правейки повторния опит, твърде често сме се гледали в огледалото, мерили на кантара и резултати не сме виждали. Докато при първия ни опит, не сме имали изисквания, не сме се гледали - просто сме се пуснали по течението. Този път обаче твърде голямото напрежение от очаквани по-бързи резултати ни е довело дотам, че да се откажем от диетата и да се депресираме, че вече "организмът ни не е същия". Не е така. Организмът изпълнява командите на мозъка. Мозъкът пък обича новото. Ако му предложим от старото, той винаги преувеличава спомените си. Вече има очаквания към старото.

     Споменах по-горе втория си път, когато свалих още повече килограми - цели 15 за един месец. Вече хиляда пъти се бях провалила в опитите си отново да спазя каквато и да е диета. Тогава се влюбих. Едното просто влюбване допринесе на мозъка ми нещо ново, с което да се занимава, вместо с мисълта за храна. Просто се случи. Повече забавление и емоции, по-малко храна. Мозъкът обича новото, защото няма впечатления, нито изисквания. Същото е с любовта - когато имаме изисквания и очаквания от дадена връзка, толкова по-бързо тя се проваля. А ние - се депресираме. Когато се втурнем към любов без надежди, без очаквания, тогава тя без да иска става точно това, от което имаме нужда. Така и с храната и спорта - колкото по-малко броим калории в храната и минути в бягането, а се насладим на живота, както като бяхме малки деца, толкова по-видно ни се отблагодарява организма ни, като ни поднася точно това, от което имаме нужда. 

     Пийте вино и правете секс. Амин!